Please use this identifier to cite or link to this item: https://dspace.uzhnu.edu.ua/jspui/handle/lib/58508
Full metadata record
DC FieldValueLanguage
dc.contributor.authorМанолов, Георги Любенов-
dc.date.accessioned2024-02-11T17:26:24Z-
dc.date.available2024-02-11T17:26:24Z-
dc.date.issued2022-
dc.identifier.citationГеорги Л. Манолов Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.). Том трети. Привилегиите на властта в България (от 1878 г. до сега)// Пловдив: Издателски комплекс ВУСИ, 2022. – 242 с.uk
dc.identifier.isbn978-619-7343-55-7-
dc.identifier.urihttps://dspace.uzhnu.edu.ua/jspui/handle/lib/58508-
dc.descriptionПроблемът за формирането и развитието на привилегиите в политиката в България не се различава съществено от това, което се случва с тяхната еволюция в европейски и световен мащаб. В случая единствената по-същностна разлика е тази, че привилегиите на властта у нас започват „начисто“ оради простата причина, че страната се освобождава от османската тирания, след което се създава третата българска държава. Тоест появата и утвърждаването на привилегиите се извършва веднага след Освобождението, тъй като те намират място като възможност за институционализация и регламентация още в текстовете на Търновската конституция (1879 г.). От тогава до сега привилегиите на властта стават неизбежен спътник на политическите елити, които в зависимост от характера на обществото (авторитарно, тоталитарно, демократично) постоянно консумират едни или други държавни изгоди и облаги, узаконени в различни нормативни документи. В този смисъл и на базата на историческото развитие можем условно да разделим приложението на властовите привилегии в България на три основни етапа: първият – от Освобождението (1878 г.) до 1946 г., или т.нар. „капиталистически етап“ на първичното и най-ранно развитие на този феномен (привилегиите); вторият етап включва „социалистическите“ номенклатурни привилегии (1947 – 1989 г.), които изключително силно се развиват в абсолютно всички обществени сфери; и третият е демократичният, или съвременният, етап от приложението на привилегиите (от 1990 г. до сега), през който се разгръщат с пълна „легитимна сила“ всички изгоди от властта за новите демократични елити в страната (по подобие на западните демократични модели). През призмата на тази условна периодизация, наситена с множество съществени акценти и особености при изграждането на българската държава, новите институции и политическите партии, ще разгледаме и филигранното „втъкаване“ в порите на държавността на голяма част от появилите се привилегии на елита (през всеки етап поотделно), за да откроим по-релефно тяхната значимост в българската политика.uk
dc.description.abstractПроблемът за формирането и развитието на привилегиите в политиката в България не се различава съществено от това, което се случва с тяхната еволюция в европейски и световен мащаб. В случая единствената по-същностна разлика е тази, че привилегиите на властта у нас започват „начисто“ оради простата причина, че страната се освобождава от османската тирания, след което се създава третата българска държава. Тоест появата и утвърждаването на привилегиите се извършва веднага след Освобождението, тъй като те намират място като възможност за институционализация и регламентация още в текстовете на Търновската конституция (1879 г.). От тогава до сега привилегиите на властта стават неизбежен спътник на политическите елити, които в зависимост от характера на обществото (авторитарно, тоталитарно, демократично) постоянно консумират едни или други държавни изгоди и облаги, узаконени в различни нормативни документи. В този смисъл и на базата на историческото развитие можем условно да разделим приложението на властовите привилегии в България на три основни етапа: първият – от Освобождението (1878 г.) до 1946 г., или т.нар. „капиталистически етап“ на първичното и най-ранно развитие на този феномен (привилегиите); вторият етап включва „социалистическите“ номенклатурни привилегии (1947 – 1989 г.), които изключително силно се развиват в абсолютно всички обществени сфери; и третият е демократичният, или съвременният, етап от приложението на привилегиите (от 1990 г. до сега), през който се разгръщат с пълна „легитимна сила“ всички изгоди от властта за новите демократични елити в страната (по подобие на западните демократични модели). През призмата на тази условна периодизация, наситена с множество съществени акценти и особености при изграждането на българската държава, новите институции и политическите партии, ще разгледаме и филигранното „втъкаване“ в порите на държавността на голяма част от появилите се привилегии на елита (през всеки етап поотделно), за да откроим по-релефно тяхната значимост в българската политика.uk
dc.language.isootheruk
dc.publisherПловдив: Издателски комплекс ВУСИuk
dc.subjectПривилегиите на монархаuk
dc.subjectПарламентарните привилегииuk
dc.subjectИзпълнителната властuk
dc.subjectПривилегиитеuk
dc.subjectЗаконодателна властuk
dc.subjectИзпълнителна властuk
dc.subjectСъдебна властuk
dc.subjectинституционални привилегииuk
dc.titleМанолов Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.). Том трети. Привилегиите на властта в България (от 1878 г. до сега)uk
dc.title.alternativePower and privileges in political history (XXX century B.C. – XXI century A.D.). Volume Three. The Privileges of Power in Bulgaria (from 1878 until today)uk
dc.typeTextuk
dc.pubTypeМонографіяuk
Appears in Collections:Навчально - методичні видання кафедри фінансів і банківської справи

Files in This Item:
File Description SizeFormat 
3_Власт и привилегии_2022_Том 3.pdfмонографія20.03 MBAdobe PDFView/Open


Items in DSpace are protected by copyright, with all rights reserved, unless otherwise indicated.