Будь ласка, використовуйте цей ідентифікатор, щоб цитувати або посилатися на цей матеріал: https://dspace.uzhnu.edu.ua/jspui/handle/lib/58508
Назва: Манолов Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.). Том трети. Привилегиите на властта в България (от 1878 г. до сега)
Інші назви: Power and privileges in political history (XXX century B.C. – XXI century A.D.). Volume Three. The Privileges of Power in Bulgaria (from 1878 until today)
Автори: Манолов, Георги Любенов
Ключові слова: привилегиите на монарха, парламентарните привилегии, изпълнителната власт, привилегиите, законодателна власт, изпълнителна власт, съдебна власт, институционални привилегии
Дата публікації: 2022
Видавництво: Пловдив: Издателски комплекс ВУСИ
Бібліографічний опис: Манолов Георги Л. Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.). Том трети. Привилегиите на властта в България (от 1878 г. до сега) / Георги Л. Манолов ; научен редактор Димитър В. Димитров ; рецензенти : Трендафил Митев, Димитър Радев. — Българска Първо издание. — Пловдив : Издателски комплекс ВУСИ, 2022. — 242 с. : табл., фото. — Текст болг. — Бібліогр.: с. 211—233. — ISBN 978-619-7343-55-7.
Короткий огляд (реферат): Проблемът за формирането и развитието на привилегиите в политиката в България не се различава съществено от това, което се случва с тяхната еволюция в европейски и световен мащаб. В случая единствената по-същностна разлика е тази, че привилегиите на властта у нас започват „начисто“ оради простата причина, че страната се освобождава от османската тирания, след което се създава третата българска държава. Тоест появата и утвърждаването на привилегиите се извършва веднага след Освобождението, тъй като те намират място като възможност за институционализация и регламентация още в текстовете на Търновската конституция (1879 г.). От тогава до сега привилегиите на властта стават неизбежен спътник на политическите елити, които в зависимост от характера на обществото (авторитарно, тоталитарно, демократично) постоянно консумират едни или други държавни изгоди и облаги, узаконени в различни нормативни документи. В този смисъл и на базата на историческото развитие можем условно да разделим приложението на властовите привилегии в България на три основни етапа: първият – от Освобождението (1878 г.) до 1946 г., или т.нар. „капиталистически етап“ на първичното и най-ранно развитие на този феномен (привилегиите); вторият етап включва „социалистическите“ номенклатурни привилегии (1947 – 1989 г.), които изключително силно се развиват в абсолютно всички обществени сфери; и третият е демократичният, или съвременният, етап от приложението на привилегиите (от 1990 г. до сега), през който се разгръщат с пълна „легитимна сила“ всички изгоди от властта за новите демократични елити в страната (по подобие на западните демократични модели). През призмата на тази условна периодизация, наситена с множество съществени акценти и особености при изграждането на българската държава, новите институции и политическите партии, ще разгледаме и филигранното „втъкаване“ в порите на държавността на голяма част от появилите се привилегии на елита (през всеки етап поотделно), за да откроим по-релефно тяхната значимост в българската политика.
Опис: Проблемът за формирането и развитието на привилегиите в политиката в България не се различава съществено от това, което се случва с тяхната еволюция в европейски и световен мащаб. В случая единствената по-същностна разлика е тази, че привилегиите на властта у нас започват „начисто“ оради простата причина, че страната се освобождава от османската тирания, след което се създава третата българска държава. Тоест появата и утвърждаването на привилегиите се извършва веднага след Освобождението, тъй като те намират място като възможност за институционализация и регламентация още в текстовете на Търновската конституция (1879 г.). От тогава до сега привилегиите на властта стават неизбежен спътник на политическите елити, които в зависимост от характера на обществото (авторитарно, тоталитарно, демократично) постоянно консумират едни или други държавни изгоди и облаги, узаконени в различни нормативни документи. В този смисъл и на базата на историческото развитие можем условно да разделим приложението на властовите привилегии в България на три основни етапа: първият – от Освобождението (1878 г.) до 1946 г., или т.нар. „капиталистически етап“ на първичното и най-ранно развитие на този феномен (привилегиите); вторият етап включва „социалистическите“ номенклатурни привилегии (1947 – 1989 г.), които изключително силно се развиват в абсолютно всички обществени сфери; и третият е демократичният, или съвременният, етап от приложението на привилегиите (от 1990 г. до сега), през който се разгръщат с пълна „легитимна сила“ всички изгоди от властта за новите демократични елити в страната (по подобие на западните демократични модели). През призмата на тази условна периодизация, наситена с множество съществени акценти и особености при изграждането на българската държава, новите институции и политическите партии, ще разгледаме и филигранното „втъкаване“ в порите на държавността на голяма част от появилите се привилегии на елита (през всеки етап поотделно), за да откроим по-релефно тяхната значимост в българската политика.
Тип: Text
Тип публікації: Монографія
URI (Уніфікований ідентифікатор ресурсу): https://dspace.uzhnu.edu.ua/jspui/handle/lib/58508
ISBN: 978-619-7343-55-7
Розташовується у зібраннях:Навчально - методичні видання кафедри фінансів і банківської справи

Файли цього матеріалу:
Файл Опис РозмірФормат 
3_Власт и привилегии_2022_Том 3.pdfмонографія20.03 MBAdobe PDFПереглянути/Відкрити


Усі матеріали в архіві електронних ресурсів захищені авторським правом, всі права збережені.